"MEMENTO MORI"!!! - С това са се поздравявали италианските монаси през Средновековието.
В превод от латински, това означава: "Помни, че ще умреш!". Смисъла на този поздрав бил: живей така, сякаш утре ще умреш; не оставяй доброто за утре свърши го днес.
По-трудно е да правиш добрини, отколкото злини. Животът ни има край и ако искаш да го изживееш достойно, минаваш през много трудности. Иска или не иска, човек расте и с годините научава все повече за живота и съответно за себе си. Както и да протича жизнения му път има една градация, в която разбира: кой е, какво е и за какво е роден? Някои хора разбират това по-рано, други по-късно. Но един ден идва момента на осъзнаването и тогава много често "плачеш".
Питаш се: "Къде са ми детските мечти?", "Какво бях и какво станах?" или "Дали не беше по-добре да опитам с нещо друго?" и още куп подобни въпрос, на които отговорът е: едно замислено лице и може би две сълзи. И оттук идва о ще един въпрос:
Носи ли ни познанието (лично) щастие?
Колкото е да е риторичен, толкова и противоречив е отговорът на този въпрос. Животът никога не ни поднася дребните си тайни наготово или безплатно. Много често за тях плащаме огромна, чудовищна цена, която в най-добрия случай може да бъде времето. Останалите платежни средства са: скука, безпътие, разочарование, отчаяние... Никое от изброените, обаче, не е свързано по никакъв начин с щастието. Което означава, че пак трябва да се плаче. И колкото повече осъзнаваш своя идеал, толкова по-непостижим става той, защото се превръща в основа на друг, различен от първообраза. Това е така, защото човек може само да се стреми към съвършенството, но не може да го постигне. И ако се заблуди и помисли, че го е постигнал - това ще бъде неговия край. Може би, затова са разпънали Христос на кръста: помислил си, че е достигнал Хармонията, Съвършенството, а всъщност е изостанал от него, решавайки, че го е постигнал. Забравил е, че е човек, а човек не може да бъде идеален...
Това ме връща на темата за познанието и личното щастие. Пътят на човек, който живее за себе си и чрез себе си, води към смъртта, а пътят на този, който живее за другите и чрез другите, води към вечността. Но надали Христос е бил щастлив на воля познавайки нещо, което за тези, които не са пожелали да го познаят, е било нищо. И дали най-мъдрата книга останала ни от векове - Библията - системата от ценности, която е създадена в името на човешкото добруване, се оказва нечовеколюбна ,защото е неписана в прослава на божествената справедливост, чиято двойнственост човешкия ум не разбира. Справедливост, която е отрицание и смърт тоест НИЩО, което превръща в НИЩО НЕЩОТО човек... Мъдростта, която ни кара да се съмняваме, да плачем, да се чувстваме жалки създания на нещо (нещо си), не вярвайки в себе си.
Истината на щастието е в свободата на мисълта, а плодовете на познанието са глави лук - когато се опиташ да ги видиш плачеш.
Вероника Златанова, на 18 год. от гр. Асеновград.
Вероника поставя сериозни теми и въпроси в своето есе. Благодарим ти, Вероника!
На нас ни харесва, ако ви харесва и на вас, моля оставете коментар под публикацията. Това ще бъде вашия глас за участието на Вероника.
В превод от латински, това означава: "Помни, че ще умреш!". Смисъла на този поздрав бил: живей така, сякаш утре ще умреш; не оставяй доброто за утре свърши го днес.
По-трудно е да правиш добрини, отколкото злини. Животът ни има край и ако искаш да го изживееш достойно, минаваш през много трудности. Иска или не иска, човек расте и с годините научава все повече за живота и съответно за себе си. Както и да протича жизнения му път има една градация, в която разбира: кой е, какво е и за какво е роден? Някои хора разбират това по-рано, други по-късно. Но един ден идва момента на осъзнаването и тогава много често "плачеш".
Питаш се: "Къде са ми детските мечти?", "Какво бях и какво станах?" или "Дали не беше по-добре да опитам с нещо друго?" и още куп подобни въпрос, на които отговорът е: едно замислено лице и може би две сълзи. И оттук идва о ще един въпрос:
Носи ли ни познанието (лично) щастие?
Колкото е да е риторичен, толкова и противоречив е отговорът на този въпрос. Животът никога не ни поднася дребните си тайни наготово или безплатно. Много често за тях плащаме огромна, чудовищна цена, която в най-добрия случай може да бъде времето. Останалите платежни средства са: скука, безпътие, разочарование, отчаяние... Никое от изброените, обаче, не е свързано по никакъв начин с щастието. Което означава, че пак трябва да се плаче. И колкото повече осъзнаваш своя идеал, толкова по-непостижим става той, защото се превръща в основа на друг, различен от първообраза. Това е така, защото човек може само да се стреми към съвършенството, но не може да го постигне. И ако се заблуди и помисли, че го е постигнал - това ще бъде неговия край. Може би, затова са разпънали Христос на кръста: помислил си, че е достигнал Хармонията, Съвършенството, а всъщност е изостанал от него, решавайки, че го е постигнал. Забравил е, че е човек, а човек не може да бъде идеален...
Това ме връща на темата за познанието и личното щастие. Пътят на човек, който живее за себе си и чрез себе си, води към смъртта, а пътят на този, който живее за другите и чрез другите, води към вечността. Но надали Христос е бил щастлив на воля познавайки нещо, което за тези, които не са пожелали да го познаят, е било нищо. И дали най-мъдрата книга останала ни от векове - Библията - системата от ценности, която е създадена в името на човешкото добруване, се оказва нечовеколюбна ,защото е неписана в прослава на божествената справедливост, чиято двойнственост човешкия ум не разбира. Справедливост, която е отрицание и смърт тоест НИЩО, което превръща в НИЩО НЕЩОТО човек... Мъдростта, която ни кара да се съмняваме, да плачем, да се чувстваме жалки създания на нещо (нещо си), не вярвайки в себе си.
Истината на щастието е в свободата на мисълта, а плодовете на познанието са глави лук - когато се опиташ да ги видиш плачеш.
Вероника Златанова, на 18 год. от гр. Асеновград.
Вероника поставя сериозни теми и въпроси в своето есе. Благодарим ти, Вероника!
На нас ни харесва, ако ви харесва и на вас, моля оставете коментар под публикацията. Това ще бъде вашия глас за участието на Вероника.
RSS Feed